Нашата истина никога няма да бъде като истината на другите, всеки реагира според своята собствена истина. Който позволи на своите духове да признаят какво имат в своите тъмни енергии, ще получи милост, но ще трябва да понесе милостта на Бог, която остава до края на неговото изпитание между светлината и тъмнината. Собствената ни истина ще ни направи свободни! Ще трябва да изповядаме тази истина и да живеем в настоящето, за да не проявяваме старите грешки, живеейки с лъжите, които ни втълпяват от малки.
В мига на просветление разбираме един за друг. Духовете ни се преоткриват, като се разкриват. Духовете ни се разкриват, защото си вярват и си споделят, те имат нужда от обратна връзка, за да разберат нещо за себе си от околните. Ето защо зад перфектната жена се крие едно малко момиче, което жадува за любов. Любов от любим, любов от баща и от майка, която не му достига във физическия свят. Вселените, през които минаваме, са низ от спадове и възходи и болката учи как да я превърнем в щастие. В сънищата си пътуваме в тях и се събуждаме с необозримо предчувствие. Винаги отначало, винаги отново, винаги различни. Можем ли да се изправим лице в лице с греха в собствения си живот?
Всяка крачка води към следващата. Може би затова човешкото ни съществувание може да се опише с една дума: Драма. Драма от изгубената любов. Драма от предателството. Драма от страха от грешки. Драма от заблудите. Драма от разминаването. Драма от унищожението. Драма от недоверието. Драма от безизходицата. Драма от небрежността. Драма от погазване на достойнството. Това е общото в човешката ни същност - драмата между любовта и омразата.